Безспорно най-неприятната част на живота е краят му.
Не мислите ли, че започването на живота от обратната му страна би било много по хубаво...
Събуждаш се в един дървен ковгчег.
Всички близки , познати любими хора са около теб.
Всички толкова много те обичат..
Изправяш се от ковчега, мъдър си зрял , препатил.
Знаещ и можещ … децата ти са около тебе.
Внуците и те – като аптекарски шишета подредени.
Всички те тачат и ти се възхищават.
Веднага с раждането pocvaш да получаваш пенсия.
Ех – верно не е кой знае какво – но ти стига.
Имаш си дом , кола , устроен живот.
До шейсетте ти години всичко е гарантирано.
С всеки изминат ден се чувстваш по силен и по здрав.
Работоспособен си.
Още в първия ти работен ден ръководството на фирмата ти подарява почента грамота и скъп часовник .
започваш работа направо като началник .
Опитен и сръчен си. Всеки иска по нещо да научи от тебе.
Започваш да отслабваш.
Бирения корем намаля.
Тялото ти става атлетично, добива хубава форма.
Увеличават се хормоналните ти действия.
На върха на знанието и моженето си.
Животът е пракрасен.
В един слънчев ден работодателя ти кавза че е време да ставаш студент.
Тогава се появява и баща ти.
С всяка година уроците ти стават по лесни.Барове , дискотеки, гаджета. Първа целувка , първа лювов... Кеф ...…
Майка и татко идват да те прибират в къщи. Ти си на задната седалка.
Животът е красив, животът е прекрасен .Тате носи , мама меси.
Първи учебен ден.
После детската градина.
Единственното ти задължение е да си подреждаш играчките.
С вески ден ставаш по малък и по сладък.
Хранят те с лъжичка.
После мама решава да те кърми- още по добре , храната ти е винаги прясна и единственния труд който полагаш е да си отвориш устата.
Както си живуркаш и хооп – озоваваш се в топла , влажна и тъмна среда.
Вече дори и устата си не отваряш за ядене.
Храниш се посредством пъпна връв.
Топличко е ,тихо, уютно.
Ставаш малък … и по малък.
Ставаш зародиш , после клетка, яйцеклетка , сперматозоид...
И…
в един прекрасен ден умираш съпроводен от великолепен оргазъм…